Децата могат да хъркат от много ранна възраст, дори още от раждането. Това е защото тонзилите и аденоидната вегатация са относително по-големи в първите девет години от живота. Когат децата достигнат пубертета, тонзилите и аденоидната вегетация имат склонност да атрофират, докато детето продължава да расте. Следователно има по-голямо пространство за дишане и хъркането спира. Най-често това леко хъркане при нормални деца рядко може да причини някакви проблеми и те трябва просто да бъдат наблюдавани от родителите. УНГ лекарят нормално би посъветвл да се направят по- обстойни изследвания ако има някакъв шанс хъркането да бъде симптом на синдрома сънна апнея. Децата със сънна апнея имат склонност да хъркат високо нощем и също така да спират да дишат в съня си за различно дълги периоди, понякога повече от минута. Типично за тях е да спят в странни пози с глава извита назад и да се движат в леглото. Те се събуждат често и могат да имат нощни напикавания. Някои родители забелязвт, че децата им се хранят бавно и имат склонност към задавяне с храна от време на време. Тези симптоми се подобряват значително или изчезват при децата след аденотонзилектомия-операция за премахване на тонзилите и аденоидната вегетация. Напоследък се препоръчва частично премахване на тонзилите или така наречената тонзилотомия. Тя може да се извърши чрез радиофреквентна термоаблация- метод позволяващ частичното отстраняване на сливиците без достигане до тяхната капсула.Това намалява значително болковият синдром и възстановяването след операцията. Децата, които има сравнително тежка сънна апнея, след операцията бързо израстват и достигат връсниците си, тъй като много често са по-дребни за възрастта си.
При деца със сънна апнея аденотонзилектомията е почти винаги задължителна за окончателното излекуване. Да се оставят децата в това стстояние без оперативно лечение не се препоръчва, тъй като могат да се увредят сърцето и белите дробове. При пациенти с определени синдроми хъркането може да бъде и заради анатомични стеснени по пътя на вдишвания въздух, причинени от нарушено развитие на долната челюст или намален мускулен тонус на тъкани в гърлото.
